Осъждайки себе си – осъждаме душата си. Режем крилата си!

Да поговорим за обещанията. Онези, които си даваме в моментите на щастие, трудности, но най-често на отчаяние. „Само да оздравее и аз повече никога няма да…“ или „Това да мине и си обещавам, че…“ – повтаряме го на глас или с още по-голяма тежест го затвърждаваме сами пред себе си, докато се опитваме да се справим с тежката ситуация и да пресушим сълзите си.

Колко често ходиш на църква? А, колко пъти отиде, когато нямаше път или посока? Когато човек се чувства безсилен, има най-голяма нужда от помощ. И то отвън. Защото усеща, че няма ресурса в себе си. Обещания, клетви, обвинения, заричане „Никога повече“!

Опитът показва, че е по-лесно да видиш слабостите си, отколкото силата си.Сигурна съм! Както и че негативната нагласа поражда негативни емоции, а те, от своя страна, създават негативни преживявания. Моментите на безнадеждност правят голяма част от проблемите да изглеждат много по-сериозни и големи, отколкото са в действителност. Упрекваме се за пропуски в миналото си и се страхуваме за бъдещето. Съдим своите постъпки и чувствата си. Осъждайки себе си – осъждаме душата си. Режем крилата си.

Трудно е! Но още по-трудно е да даваме обещания, които не сме сигурни, че искаме Истински!Даваме ги само защото си мислим, че случващото ни се е заради това или онова. Обещаваме за нас си и за другите. Когато изпълняваме обещания, поети към други хора, утвърждаваме тяхната вяра в нас. Когато изпълняваме обещанията към себе си, утвърждаваме вярата в самите себе си.

Често се случва в трудни ситуации сами да се съдим най-много! Най-Великата сила е в нас, но я използваме, за да бъдем най-големия съдник на самите себе си. А силата е в нас за друго – за да  можем да се справим с това, което ни се дава! Иначе нямаше да е за нас!

Да се оплакваш от съдбата или да опиташ да я промениш?! Всяко решение подрежда съдбата ни! Не забравяйте, че в колкото и трудна ситуация да се намираме, някъде някой би дал всичко, за да е на нашето място и да се бори с нашите проблеми.

С… Надежда!

АВТОР: НАДЕЖДА БОРИСОВА-психолог,психотерапевт

Write a comment