Съвет на психотерапевта: На децата, тормозени в ясли и градини, това не бива да се натяква

За пореден път станахме свидетели на случай, за който никоя майка не иска и да си помисля, че може да е част от живота й – дете, тормозено от персонал в яслата. Майката на малката Никол (1,7 г.) поставя записващо устройство в любимата играчка на детето си и остава потресена от това, което чува впоследствие. „Млъкни, бе! Млъкни, бе! Млъкни, бе! Затвори си тъпата уста, бе! Затвори си тъпата уста, бе! Затвори си я, бе! Затвори си я, бе!”, се чува от записа. Служителката от записа е медицинска сестра, която към онзи момент е по заместване.

„Какво искаш! Какво искаш! Мръсницо! Животно мръсно!” – е продължението, което удивените родители Илияна и Лориан Джоневи, чуват. Чуват се и удари, от които разбират, че в рамките на пет часа детето четири пъти е шамаросвано.

Естествена е реакцията на гняв, яд и желание за агресивен отговор.

Оставяйки тези емоции настрани, решихме да подходим рационално и да се запитаме – как може да се помогне на тези деца. Насилието над тях само започва в яслата. За съжаление може да продължи и в детската градина, и в училище. Потърсихме мнението на психотерапевт, когото попитахме как е необходимо да се държат родителите с дете, понесло такава травма, за да успее да я преодолее максимално леко и лесно.

Не разпитвайте детето прекалено. В такъв случай, водени от емоциите, родителите може да залитнат в крайност и да се фиксират прекалено в случилото се. Ако се задълбае много, е възможно детето да започне да фантазира и да разказва неслучили се, измислени неща. Особено когато става дума за деца на по-малка възраст. Прекаленото акцентиране на случая може да изплаши детето, макар и първоначално то да не е имало такова чувство към случката. Възможно е детето да прехвърли този модел на държание и към останалите хора от персонала и да приеме всички учителки и лекички за лоши.

Важно е в такъв случай родителите да укажат безрезервна подкрепа на детето си и да стимулират неговите ресурси. То трябва да се чувства уверено в себе си и да гради самостоятелност. Това е много по-важно, отколкото фиксирането в травмата. В конкретния случай родителите забелязват промяна в поведението на детето – плаче, свива се до стена с треперещи ръчички, удря и скубе. Но ако детето няма промяна в поведението си и не отказва да посещава учебното заведение, може би то не приема този проблем като голям за него. На тази възраст децата са все още малки и не могат да правят причинно-следствени връзки. Много е важно детето да бъде стимулирано, например със срещи и работа с логопед, за да проговори и да върви напред в развитието си. Важно е също така да се срещне със специалист, който да работи с него в посока справяне с появилата се агресия. Не бива да я задържа в него. Има различни терапевтични методи, които разрешават този проблем. Важно е да се работи с човек, който сам по себе си е добър в разпознаването на емоции. Само познавайки собствените си емоции, можеш да разчетеш и тези на другия. Примерна реакция при работа с дете, било подложено на тормоз и реагирало впоследствие: Разбирам че си ядосана,  но не приемам да си счупиш куклата. Нека видим как по друг начин да се справим с този яд.

Най-важното, което родителите могат да дадат на детето си в такава ситуация, е безрезервна обич. Напред в ресурсите може да се върви само с безусловна обич и подкрепа от близките.“

Write a comment