Сълзите на децата

Сълзите са нещо добро. Когато освободим скръбта, загубата и тъгата чрез плач, обикновено се чувстваме много по-добре, мислим по-ясно и се възстановяваме. Това става най-добре, когато плачем с някой, който е загрижен за нас и ни съчувства. Много хора отчаяно се опитват да накарат децата да не плачат, но плача е единствения начин за тях да изискат настоятелно вниманието ни и да се изразят.

Освен това често мислим, че щом прекратим детския плач, детето престава да бъде тъжно или наранено. Напротив, така те просто блокират естествения му оздравяващ процес и болката започва да се трупа в него. Плачът е начин за „от-тъжаване“.
Плачът е форма на общуване за децата, ето защо когато им пречим да плачат все едно, че им казваме да си затварят устата и да млъкнат. Те често плачат просто, за да изразят себе си или да освободят натрупаното в тях напрежение. от всички нови преживявания.

„Какво според вас се опитва да ни каже детето?“ , „По-щастливо ли е то и по-силна ли е връзката ви по-между ви след плача?“, „“Опитвате ли се да го спрете със всички средства – молби, заплахи, успокоявания, подкупи, отпращане?“ А то виждало ли е вас някога да плачете, за да знае, че няма нищо лошо в това да се плаче?“ , „Опитвали ли сте да останете до детето – физически и емоционално да изслушате плача им докрай?“, „Какво е ставало във вашето детство, когато сте плакали?“ – трябваше ли да плачете сами, заровили лице във възглавницата или плача беше забранен?

Сълзите могат да са изключителна възможност за заздравяване на връзката между двама души, особено между дете и родител. Няма по-удовлетворяващо и свързващо чувство когато детето се сгуши във вас след сърцераздирателен плач. Ако все гледате да прекратите плача му или да го разсеете, никога няма да опознаете това изключително усещане на дълбока свързаност.
Понякога може да ви се стори, че децата плачат с престорени сълзи. Това е така, защото в повечето такива деца напират истински непроляти сълзи, но те не се чувстват достатъчно в безопасност  или близост с някого, за да могат да ги отпуснат на воля. За това те пробват почвата, за да видят как бихте приели истинските им сълзи.
Тъй като обикновено спираме сълзите им преди да са се изчерпали, някои деца зациклят в безкрайни опити да изразят чувствата си чрез плач. Щом заплачат ги караме да се успокоят и така те никога не довършват емоцията, която се опитват да изживеят. Все едно е ако си представите, че вие като голям човек искате да се изразите с разговор мислите си , а човека срещу вас непрекъснато ви прекъсва. Или се отказвате, или се опитвате напразно.
В децата често врят и кипят дълбоки чувства, които те не могат да изразят. Истинската емоция е прекалено силна и те не знаят как да боравят с нея. то защо си намират някакъв претекст – нещо малко, заради което да се разстроят – сладолед, играчка, цвета на блузата си.

Това може да е истинско предизвикателство за родителите, защото ни изправя пред възможността да се срещнем с нашите собствени дълбоки чувства и страхове, неизплакани сълзи. За да можем да издържим чувствата на детето си е важно да познаваме своите дълбоки и силни чувства. Да можем да издържим и приемаме спокойно нашите собствени сълзи и страхове, за да можем да останем и подкрепим детето си в неговите. Така, то получава усещането, че да изпитва чувства – страх, гняв, болка не е  страшно и опасно и когато порасне приема много по-лесно всичките си чувства.

По материали на Лорънс Коен „Децата, родителите, играта“

 

Източник:/psychotherapy.alle.bg/

Write a comment